Норвежки и полски композитори

ЕДВАРД ГРИГ ( 1843 - 1907 )

Едвард Григ
Едвард Хагеруп Григ (на норвежки Edvard Hagerup Grieg) е норвежки композитор, пианист и диригент, представител на романтизма.
Първият учител по музика на младия Едвард е неговата майка – тя му предава любовта към музиката и му разкрива красотата на норвежките народни песни. На 15 години, по съвет на най-големия за това време норвежки цигулар Уле Бул, Едвард заминава да учи в консерваторията в Лайпциг. Там той започва да композира, като влияние върху стила му оказват композитори като Шуман и Менделсон.
На 21-годишна възраст Григ среща композитора-националист Рикард Нордрок, по чието внушение започва да вплита в музиката си елементи от норвежкия фолклор. По тази причина критиците по-късно ще нарекат Григ „гласа на Норвегия“. През 1867 г. той се жени за братовчедка си Нина Хагеруп, изпълнителка на много от песните, които той композира. Впоследствие двамата се установяват в Осло (по това време, Християния), където Григ работи като музикален педагог.
През 1874 г. норвежкото правителство отпуска на Григ пенсия, която го освобождава от материални притеснения и му позволява да се отдаде на творчеството си. Удостоен е и с почетни докторски степени от Кеймбриджкия (1894) и Оксфордския университет (1907).
Григ композира голям брой романси, песни и клавирни пиеси, елегични мелодии („Сърдечни рани“ и „Последна пролет“) и камерни творби (соната за пиано, соната за виолончело и пиано, три сонати за цигулка и пиано, струнен квартет). Към големите музикални форми обаче Григ не проявява интерес. По-мащабните му произведения са Концерт за пиано в А минор (1868), „Норвежки танци“ за симфоничен оркестър (1881), сюитата „Из времето на Холберг“ за струнен оркестър, както и с двете сюити по пиесата на Хенрик Ибсен „Пер Гинт“ (1888 и 1891 г.), написани по молба на самия драматург.


ПОЛСКИ КОМПОЗИТОРИ

ФРЕДЕРИХ ШОПЕН ( 1810 - 1849)

Фредерих Шопен
Фредерик Франсоа Шопен (на полски: Fryderyk Franciszek Chopin, на френски: Frédéric François Chopin) е полски композитор от периода на романтизма и виртуозен пианист, най-известният представител на полското музикално изкуство и един от най-великите творци в историята на музиката. Подобно на Моцарт, той е дете-чудо и свири на пиано и композира от ранно детство. Неговото творчество представя романтизма в най-чистата му форма. Характерни за него са техническото съвършенство, изчистеният стил, мелодичното богатство и фантазия и естетичната хармония на звука. Написва многобройни произведения за пиано, опоетизира и драматизира танците мазурка, полонеза, валс и превръща скерцото в самостоятелно произведение. През почти целия си живот страда от крехко здраве и умира от туберкулоза ненавършил 40 години.
Бащата на Шопен – Никола, е от смесен полско-френски произход и идва като емигрант в Полша, където е учител в аристократични семейства, а по-късно във Варшавския лицей. Майката на Шопен - Юстина Кжижановска е с висока култура, свири на пиано и пее отлично. Фредерик Шопен е второто дете в семейството и единственият син. Той е роден в Желязова Воля, което се намира на 46 километра от Варшава. В кръщелното му е записана като рождена дата 22 февруари 1810 година, но семейството му винаги празнува рождения му ден на 1 март. Когато е на 7 месеца, семейството се мести да живее във Варшава.
От съвсем ранно детство Шопен проявява изключителни музикални способности. На 7 годишна възраст вече композира. Семейството му по принцип е музикално. Баща му свири на флейта и цигулка. Майка му свири на пиано и дори дава частни уроци. Самият Шопен учи музика (пиано и композиция) във Варшава, първоначално при частни учители, а после в Главното музикално училище (1826–1829 г.). Неговите учители са го запомнили с изключителното му остроумие, чувство за хумор и таланта му да имитира другите. През 1829 г. Шопен дебютира като пианист във Виена. От 1831 г. се установява в Париж, където работи като пианист и композитор до края на живота си. Първият си концерт изнася когато е на 22 години. успехът е пълен и славата му расте бързо. По това време Париж е център на културата и изкуството. Тук той се сприятелява с Ференц Лист, Хектор Берлиоз, Винченцо Белини и Феликс Менделсон Бартолди. В Париж Шопен се издържа главно от преподаване на уроци и редки музикални рецитали. Той е чест гост на светските салони и има много поклонници в аристократичните среди.
Увлеченията му по Констанция Гладковска във Варшава (1830 г.) и Мария Водзинска (1835–36 г.) в Дрезден са мимолетни, но през 1836 г. среща писателката Аврора Дюдеван, известна като Жорж Санд, а през 1838 г. започва прочутата си връзка с нея. Това съвпада и с първия му пристъп на болестта през 1837 година. През зимата на 1838–39 г. те са заедно на остров Майорка. Там разклатеното здраве на Шопен се влошава още повече. Впоследствие прекарва летата в имението на Жорж Санд в Ноан, на около 290 км от Париж. Това е периодът на най-интензивно творчество. През 1848 г. прекратява отношенията с Жорж Санд, защото по неговите думи тази връзка му носи повече скръб отколкото щастие. Същата година предприема последно концертно турне в Англия, а през 1849 г. умира в Париж от туберкулоза едва на 39 години. На погребението му свирят „Реквиема“ на Моцарт, композиторът, който Шопен поставя над всички останали. Погребан е в гробището Пер Лашез. Съгласно предсмъртното му желание, сърцето му е пренесено в Полша и зазидано в колона във варшавската църква "Светият кръст".
Макар че изнася общо само около 30 публични концерта, Фредерик Шопен е смятан за един от най-гениалните пианисти в историята на човечеството. Нито преди него, нито след него, не се е раждал подобен гений в Полша. Също така като никой друг преди него той познава и използва изразните възможности на пианото. Нововъведенията му в извличането на багри, пръстовката, използването на педалите и общия подход към инструмента са крайъгълен камък в историята на музикалното изкуство. В изпълнението му си дават среща виртуозният блясък със силата и дълбочината на емоционалното въздействие. Макар че неговият изключителен композиторски талант му дава възможност да пише симфонии, неговият затворен и деликатен характер го кара да се задоволи с камерния жанр.
Творчеството на Шопен е почти изцяло ограничено в областта на клавирната музика (с изключение на няколко ранни камерни творби и 19 песни). То обхваща 2 концерта, 4 сонати, 4 балади, 2 фантазии, 16 полонеза, 58 мазурки, 20 валса, 22 ноктюрни, 27 концертни етюда, 27 прелюдии, 4 емпромптюта, 5 скерца и др. Музиката на Шопен е дълбоко свързана с полското музикално творчество, проникната е от гореща любов към родината и нейното трагично минало. В своите произведения той използва народния фолклор, но е и изключително самобитен автор. Водещо начало в произведенията му има мелодията – макар и романтично развълнувана, тя е класически чиста и никога не е сантиментално сладникава. Същевременно творбите му се отличават със смели хармонични решения. Шопен е ненадминат поет на пианото. В произведенията му се съчетават искрена емоционалност с необикновено широка гама и обхват от чувства, релефност и правдивост. В привидно тесния кръг на творчеството си той достига изключителна дълбочина на чувствата и мисълта. Музиката на Шопен е замислена и написана за пианото. Според думите на Андрей Стоянов, „неговата музика като че ли е изникнала от клавишите.“
Много често в творбите си Шопен достига върховете на трагизма, като например в погребалния марш в соната опус 35. От друга страна той е невероятен лирик, което проличава например в ададжото на втория му концерт за пиано. Към неговите най-големи постижения могат да се отнесат етюдите, които разкриват удивителния му поетичен свят - от младежки пориви до трагичен драматизъм. Най-интимният, почти автобиографичен жанр в неговото творчество е валсът, който може да се разглежда като негов лиричен дневник по думите на Изабела Хитрик. Много от неговите съвременници, които познават музиката му, се прекланят пред неговия талант: композиторите Ференц Лист, Робърт Шуман, Феликс Менделсон, Хектор Берлиоз, поетите Хайнрих Хайне и Адам Мицкевич, художникът Йожен Дьолакроа и много други.
Шопен се явява един от основните композитори в репертоара на много пианисти. Записите на неговите произведения са в каталозите на най-големите звукозаписни компании. От 1927 година насам във Варшава се провежда Международен конкурс за пианисти, който носи името на Фредерик Шопен. Между победителите в този конкурс е знаменитият полски пианист Хенрик Штомпка. В 1934 г. във Варшава е основан университет на името на Шопен, който впоследствие е превърнат в Общество с неговото име, което издава произведенията му и статии за неговото творчество. На 1 март 2010 г. в столицата на Полша, Варшава, след реконструкция и модернизация е открит нов съвременен музей - „Музей Фредерик Шопен“ по случай 200-годишнината от рождението на композитора.


СТАНИСЛАВ МОНЮШКО ( 1891 - 1872 )

Станислав Монюшко
Монюшко е най-ярък представител на полската музикална класика. Докато неговият велик сънародник и съвременник Фредерик Шопен (1810–1849) създава и утвърждава полската клавирна музика и разнася надалеч славата на творческия гений на родината си, Монюшко полага началото на полския национален оперен стил. Творческото наследство на композитора обхваща произведения от различни жанрове — музикално-сценични, вокално-инструментални, оркестрови, песни и др. Обаче най-ценно от всичко са неговите опери и художествени песни. Освен широко популярните опери „Халка“ и „Страшният двор“, често се играят и някои други, като „Графинята“, „Салджията“, „Честна дума“ и пр., а над 250-те му художествени песни, събрани в дванайсет сборника, и до днес си остават като голяма ценност в полската песенна лирика. Характерен белег на всяко произведение на Монюшко независимо от жанра и тематиката му е отразената в него любов към родината, към народа, към свободата. Затова творчеството на композитора е изиграло решителна роля за повдигане патриотичния дух на поробения полски народ.
Станислав Монюшко е роден на 5 май 1819 г. в село Убел, близо до Минск. От малък учи музика в Минск и Варшава. През 1837 г. заминава за Берлин, където прави и първите си композиционни опити. След завършването на образованието си става органист във Вилнюс. Тук започва периодът на неговата интензивна творческа дейност. Във Вилнюс написва оперите „Лотария“, „Идеал“, оперетите „Дон Кихот или Стоте безумства“, „Явнута“, много песни, както и първата редакция на операта „Халка“. След огромния успех на „Халка“ Монюшко заема поста диригент на Варшавската опера. Във Варшава композиторът създава още редица произведения, между които оперите „Салджията“ (1858), „Графинята“ (1859), „Честна дума“ (1860), „Страшният двор“ (1865), балета „Монте Кристо“, кантатите „Кримски сонети“ и „Папи Твърдовска“ по текст на Адам Мицкевич, увертюрата „Байка“ и др. Със своите произведения, с широката си и ентусиазирана популяризаторска и обществено-политическа дейност Станислав Монюшко си спечелва любовта и уважението на всички свои сънародници и заслужено бива тачен като полски народен композитор.
Монюшко умира на 4 юни 1872 г. във Варшава.


ХЕНРИК ВИЕНЯВСКИ ( 1835 -1880 )
Хенрик Виенявски
Хенрик Виенявски (на полски: Henryk Wieniawski- Хенрик Венявски) е полски цигулар, педагог и композитор. Изкуството му е виртуозно със склонност към поетична углъбеност. Пише музика само за цигулка. Автор е на 2 концерта за цигулка, полонези, мазурки, вариационни творби, етюди и др. Роден е в семейство на полски евреи. Неговият талант е забелязан рано. Завършва Парижката консерватория през 1846 г.